South Pointe Park

Саут Пойнт Парк беше сред един от най-посещаваните паркове в Маями Бийч и беше любим на много хора.

South Pointe Park Southpointepark

Свежият бриз, който лъхаше от океана беше нещото, от което се нуждаех сега. Никой спа хотел, сауна или дори най-изпечения масажист на земята не биха могли да ме отпуснат така, както шумът от плискащите се вълни и миризмата на океана.

Попринцип не си падах много по разходките из паркове, но и аз, както всички други, имах своите кризисни моменти. Затова именно в такива моменти правех съвсем непривични за мен неща. Като това сега - да се разхождам по кея на Саут Пойнт Парк с походка, сякаш цял Маями е мой.

Въздъхнах и се огледах наоколо, облягайки се с лакти на рампата. Наоколо имаше много хора, както обикновено. Все пак Маями Бийч беше сред една от най-често посещаваните от туристите дестинации и за тях това беше сбъдната мечта, нещо което няма да забравят никога, а за мен беше просто поредната утрин от вечността. Утрин, в която отново щях да се изправям сред поредните препятствия към осъществяването на тотален мир в града. Не знам защо, но бях закрилнически настроена към хората в този град и едва ли не си бях въобразила, че щом Супермен го няма, за да възтържествува справедливостта, аз трябва да заема неговото място. Уф, гаден ангелски алтруизъм!

Тогава забелязах едно момиче, което се открояваше сред тълпата в моите очи. Главно защото, не го бях виждала наоколо преди. Явно беше туристка, но... не приличаше на такава. Може пък току-що да беше пристигнала...

Задуших порива си да ида до нея и да започна да я рапитвам сякаш разпитвах заподозрян, и се задоволих само да я следя с очи.

Тропках по асфалта с високите си токчета, току що прибрала се от шатото във Франция, докато давах нареждания по телефона на временния ми заместник в работата и умствено се заричах никога повече да не си взимам почивка, за да не настъпва такава бъркотия в управлението.
- ... от къде да знам, прегледайте отново досиетата и изгответе нов профил на субекта. Утре ще се заема лично. - отворих ципа на чантата си и пуснах телефона вътре без да спирам да вървя, когато се блъснах в някой и нещата ми се разпиляха. Клекнах да събирам вещите си обратно и едновременно с това се извиних на момичето срещу мен:
- Извинявам се, не гледах къде ходя.

- Не, няма проблем - размахах ръце, сякаш съм докоснала нагорщен котлон едновременно с двете си длани. - И аз си падам малко отвеяна...

Клекнах и започнах да й помагам да си събере нещата, които обикновено носеха жените на високи токчета. Защото щом имаче високи токчета, имаше и дамска чанта, а щом имаше дамска чанта, винаги имаше някой, който да си умира да я погледне в нея.

- Трябва да внимавате повече - казах и й се усмихнах. - Наоколо е пълно с "ваканционни крадци"...

Двете се погледнахме и аз й подадох портфейла, чиято липса май тя не забеляза. Тя го взе, благодари ми и си го сложи обратно в елегантната дамска чанта.

- Сигурно си нова тук - отбелязах. - От къде идваш? - попитах, сякаш не знаех.

- Прибирам се от Франция. Работя в управлението на Маями Бийч като лейтенант. - усмихнах се и подадох ръката си. - Марина Хард. - представих се. - Може да се каже, че съм нова, да. Преместих се от друго управление. Предполагам, че си местна. Явно познаваш хората тук. Нямаш нищо против да ти говоря на ти, нали? - спрях да ръся изречения едно след друго и огледах чантата си отново, за да съм сигурна, че не съм пропуснала нещо.

- Да, ако обичаш - отговорих на въпроса й. - Не обичам да ми говорят на "вие"... Та, да, аз съм местна. Даже прекалено.

Подсмихнах се. Целия си съзнателен живот съм прекарала на това място и го знам както никое друго. Може би защото не помня почти нищо от първите си десет години, но това бяха формалности.

- Искам да кажа: Аз съм Луис - поправих се бързо и подадох ръката си.

Марина я стисна и разтръска.

- Във Франция е прекрасно - не успях да се сдържа. - Била съм там само за седмица, но съм влюбена в тази страна... Всъщност, не знаех, че ти си новия лейтанант на отдел "убийста". Другият кога напусня?

[

- Преместиха го в края на миналия месец. Не можеше да се справи със случаите, а и не беше много добър ръководител. Някои от момчетата в отдела още негодуват, че ги управлява жена, но това са рисковете на професията, ще трябва да свикват. - усмихнах се. - Ами ти? С какво се занимаваш? Не съм те срещала в управлението.

- О, аз не работя там - махнах с ръка. - Не съм голяма работа: частен детектив съм. В "Reflection".

Само дето бях малко далеч от частен детектив, но както и да е. Това беше маската, която трябваше да държа на лицето си през почти цялото време.

- Радвам се, че най-накрая отдела ще го оглавява жена... След всичките тези неуспхи с различните лейтананти... Надявам се сега да е по-различно. И да го хванете оня негодник.

Усмихнах се укоражаващо.

- Ще го хванем. Давам ти думата си. - "ако трябва ще се превърна в сянка и ще го преследвам, но този човек ще спре да убива!" добавих на ум, защото не можех просто така да изразя такова изречение гласно и й намигнах. - Частните детективи са голяма работа, ако питаш мен. Не всеки може да разчита знаците като вас. Ние в полицията по-скоро се водим по логика и веществени улики, но вие... честно казано винаги съм ви се възхищавала. - добавих и повдигнах рамене.

- Чак за възхищение не сме... Но има нещо вярно. Благодаря.

Ритнах с крак едно листо, което се търкаляше по дъските и се замислих, че още не бях "сканирала" събеседничката си, въпреки че бях длъжна. Всъщност, изобщо не бях длъжна, но вътре в мен нещо ми подсказваше обратното. Не можех да оставя цял един отдел в полицията, който ще се занимава с моя скъп приятел J., в ръцете на една непозната, която виждах за първи път. Макар, че дори да имах нещо против поста й (а аз нямах), щеше да бъде малко трудно (според морала!) да я сваля от власт.

- Преди да напусне бившият лейтанант на отдел "убийства", често хората ни работеха заедно - казах и се вгледах в очите на Марина, опитвайки се да разнищя мистерията около нейната персона. Можеше да съм архангел и да знам много неща, но все пак и аз не бях всесилна. - Но понеже от полицията само ни режеха квитанциите точно когато можехме да сме им от най-голяма полза, реших, че трябва да откажа първоначалната им молба за помощ.

- Аз се опитвам да сплотя екипа, въпреки че все още не се вслушват особено много в думите ми. - можех да им въздействам, ако исках, но не чрез специалните си способности си вършех работата. - Съвсем скоро обаче, ще вдъхна нужния авторитет. А ти се чувствай поканена лично от мен, по всяко едно време, да се включиш в разследването. Аз ръководя честно. - усмихнах се. Може би и предишния лейтенант е говорел така, но аз наистина го мислех.

» Miami Regal South Beach Cinema
» Charlotte-Jane Memorial Park